Нелсън Мандела

Нелсън Ролихлахла Мандела е южноафрикански политик от народността кхоса, водач на Африканския национален конгрес (АНК).

 

Нелсън Мандела е символ на борбата срещу системата на апартейд в Южна Африка.Започва да се занимава политическа дейност през 1944 г. , когато става член на Младежката лига на АНК.През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони.

 

Година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал.През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна АфрикаПрез 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в Южноафриканската република (ЮАР).

 

От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК.През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда.

 

Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.

 

В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.

 

Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г. През септември същата година Нелсън Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие.

 

На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир.

 

През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.  Президент на страната е до 1999 г.

 

Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965 г. ), „Готов съм да умра“ (1979 г. ) и други.

 

Мандела почива на 05 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург, от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от всички световни лидери.

 

Някой от най-запомящите се цитати на напусналия ни южноафрикански лидер:

 

"Всеки може да надмине себе си и да постигне успех, ако се посвети истински и със страст на това, което прави."
 

"Най-голямата слава в живота не е в това никога да не падаш, а да се изправяш отново след всяко падане."
 

"Образованието е най-мощното оръжие за промяна в света."
 

"Ако говориш на някого на език, който той разбира, казаното от теб достига ума му. Ако му говориш на неговия собствен език, казаното влиза в сърцето му."
 

"Добрият ум и доброто сърце винаги са страховита комбинация."
 

"Добрият лидер може да спори искрено и без задръжки, тъй като знае, че накрая той и опонентът му трябва да станат по-близки и така – по-силни. Тази идея е непонятна, когато си арогантен, повърхностен и неинформиран."
 

"Куражът не е липса на страх, а победа над него. Смелият човек не е този, който не изпитва страх, а този, който триумфира над него."
 

"За да бъдеш свободен, не стига просто да се освободиш от веригите си, трябва да живееш по начин, който уважава и утвърждава свободите на другите."
 

"Победата над бедността не е благотворителност, а въздаване на справедливост. Това е защита на основно човешко право - правото на достоен живот."
 

"Никаква сила на земята не може да спре потиснатите хора, решени да спечелят свободата си"
 

"Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш с него. Тогава той става твой партньор."
 

"Винаги всичко изглежда невъзможно, докато някой не го направи."
 

"Не би могло да има по-истинско проявление на духа на едно общество от начина, по който то се държи с децата си."
 

"Парите не създават успех, но свободата да ги печелиш ще го направи."
 

"Мечтая за осъществяването на единството на Африка, когато нейните лидери ще комбинират усилията си, за да разрешат проблемите на континента."
 

"Смелите хора не се страхуват да прощават в името на мира."
 

"Комунистите винаги са играли активна роля в борбата на колониалните страни за освобождение, защото краткосрочните цели на комунизма винаги ще отговарят на дългосрочните цели на движенията за свобода."
 

"Борил съм се срещу бялата доминация, борил съм се срещу черната доминация. Пазил съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и с равни възможности. Надявам се този идеал да се запази във времето и да бъде постигнат. Но ако е необходимо, това е идеал, за който съм готов да умра" - по време на процеса за държавна измяна "Ривония" от април 1964 г., когато е заплашен от смъртна присъда.
 

"Стоя тук пред вас не като пророк, а като скромен слуга на вас, на народа" - при излизането му от затвора през февруари 1990 г.
 

"Никога, никога, никога тази красива страна не трябва да преживява отново потискането на едни хора от други и да изпитва унижението да бъде черната овца на света."
 

"Наградата е почит към всички южноафриканци и особено за тези, които водиха тази борба. Приемам я от тяхно име" - при получаването на Нобеловата награда за мир през декември 1994 г.
 

"Оттеглям се с ясно съзнание, чувствайки, че съм изпълнил скромно задължението си към народа и страната ми" - при оттеглянето си като президент през май 1999 г.
 

"Моите ръководители винаги казват, че съм имал 27 години в затвора да безделнича. Сега е време да наваксам" - за живота си в пенсия през ноември 2000 г.
 

"Един проблем, който дълбоко ме тревожеше в затвора, беше фалшивият имидж, който без да искам създадох за външния свят, да ме смятат за светец."
 

"Ние искаме нерасово общество...Борим се за общество, в което хората ще престанат да мислят в цветове...Важна е не расата, важни са идеите."
 

"Осъждам това, че една власт с президент, който няма проницателност, който не може да мисли логично, сега иска да въвлече света в холокост."
 

"Трябва да се вдъхновяваме от собствените си преживявания и действия. В един циничен свят започнахме да се вдъхновяваме от мнозина."
 

"СПИН е голям проблем, който трябва да бъде решен от целия свят. За справянето с него се изискват ресурси далеч отвън капацитета на един континент. Нито една страна няма капацитета да се справи сама с него."