Кралица Елизабет II

Елизабет II (на английски: Elizabeth II), пълно име Елизабет Александра Мери (Elizabeth Alexandra Mary) е кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на 15 страни от Общността на нациите (включително Канада, Австралия и Нова Зеландия). Тя е глава на Общността на нациите, върховен управител на Църквата на Англия, главнокомандващ британските въоръжени сили и лорд на Ман.

Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън. През 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън. Имат 4 деца: Чарлз (принц на Уелс), принцеса Ан, принц Андрю и принц Едуард. Елизабет управлява от 1952 г.

След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през 1953 г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата.

Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение извън Кралството.

Елизабет успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че Уинстън Чърчил заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е бил министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото.