Предмети, свързани с древното корабоплаване, бяха открити край Созопол

Два дни преди развалянето на времето, в морето бяха открити няколко интересни предмета в залива Вромос, които се свързват с древното корабоплаване, предаде "Фокус".

Първият предмет е каменна котва, намерена в близост до проучваното антично търговско селище в залива. Котвата е изработена от местна порода камък и е с един отвор. Предполага се, че точно този тип е от най-старите котви, използвани по нашето Черноморие.

Вторият от тях е керамичен разлат съд с оребрена дръжка, служещ за приготвяне на храна от моряците през VІ век. Той е открит цял на морското дъно на дълбочина 8 м заедно с множество керамични фрагменти от византийски амфори. Самата дълбочина изключва възможността предметът да е свързан с крайбрежен сухоземен обект. По всяка вероятност става дума за инвентара на древен кораб. Съдът е изключително рядък.

Според специалисти от Антична секция на Археологическия институт към БАН, с които екипът на експедицията поддържа връзка при проучванията, от България са известни само фрагменти от такива предмети. На практика това ще бъде и първият подобен предмет и за Националния исторически музей.

Според доц. Иван Христов – ръководител на подводните проучвания, съдът е бил притежание на моряк от търговския или военен флот на Византия. Христов вече е забелязал силното присъствие на византийската епоха около Созопол и Черноморец под вода, където керамичните фрагменти и цели съдове на морското дъно от VІ век съставят 70 процента от всичко видимо при теренните наблюдения. Немалка част от тях са внос от керамичните ателиета в градовете на Мала Азия и Северна Африка.

Впрочем неслучайно водещи английски историци и археолози наричат епохата след 500 година – епохата на дромоните. Дромонът е най-успешният вид военен кораб на Византия, достигащ дължина до 40 м и широчина 6 м.

Третата група предмети произлизат от най-южната част на залива Вромос в сектори от план-квадратната мрежа, които до сега се пренебрегваха от екипа на НИМ. Цяла кана и глинена лула с печат бележат късносредновековно присъствие в западната акватория на Акра и полуостров Свети Никола. Предметите са от ХVІІ век и хронологически се свързват с кораби, открити преди години от рапанджии във Вромос, за съжаление с разграбени оръдия на борда.

От няколко дни с директора Божидар Димитров се обсъжда идеята - НИМ да обособи в сегашната или, дай Боже, нова сграда на музея, отделна зала, посветена на морската история и подводна археология, съобщи зам.-директорът на НИМ Иван Христов.

В момента Националният исторически музей притежава най-богата колекция от каменни котви и оловни щокове в България.

Последвайте канала на