Суровата и тежка зима нанесла тежки поражения върху посевите в Бургаско

21 март 2017 06:44
4546
2

Студеното време, суровата и дълга зима нанесоха сериозни поражения върху посевите с есенни култури в Бургаско. На места те са напълно измръзнали и унищожени, очаква се добивите като цяло да са по-ниски. Там където е имало сняг посевите са по-добре - измръзването е около 10-15 процента, но където са били оголени местата заради силния вятър, всичко е унищожено.

Това каза в интервю за БТА зърнопроизводителят Бенчо Бенчев. Той обработва повече от 22 000 декара в района на Карнобат. Произвежда пшеница, ечемик, рапица, царевица, кориандър. По думите му най-трагично е положението при рапицата. Около 40 на сто от посевите на рапица са измръзнали. Освен измръзването при нея се е забавил и растежът. В Бургаска област районът около Карнобат е един от най-засегнатите. Причината са ниските температури и силният вятър в този участък. Снежната покривка, която предпазва житото от измръзване не можа да се задържи от силните ветрове, получи се оголване на площите и посевите измръзнаха, обясни Бенчев.

Реколтата от ранен ечемик също е пострадала от студената зима. Причината отново била комбинацията от силен вятър и екстремно ниските температури. По думите му подобна "картина" не е имало от 2006 г. насам. Тогава положението със земеделските култури било още по-тежко. Тежката зима тази година ще повлияе зле и на овощните дръвчета и лозята, прогнозира Бенчев.

Според земеделския производител най-големият проблем в сектора остават закъснелите плащания на евросубсидиите. Той настоява субсидиите да бъдат изравнени с тези на земеделците в Европа. Ние сме неравнопоставени в Европейския съюз. Българските земеделци не са конкурентоспособни на европейските си колеги, тъй като земеделците в ЕС получават по 40 евро на декар, а нашите производители по 15 евро на декар субсидии. Не стига че получаваме по-малко европейско подпомагане, а и не се разплащат пълните суми. До сега са платили по 10 евро на декар и то не за всички площи, заяви Бенчев. По думите му държавата не помага по никакъв начин на зърнопроизводителите. На въпрос дали се очаква повишение на цената на хляба, Бенчев каза, че цените на житото и хляба отдавна не зависили само от това какви ще са добивите. Всичко зависи от пазарната конюнктура в Украйна и Русия, добави той.

Изкупните цени всяка година са гореща тема за земеделците. На какви нива ще се търгува зърното сега - очаквам да бъде запазена миналогодишната цена - 25-26 стотинки за килограм, прогнозира производителят. Последните две-три години паднаха много цените на зърното, което е в ущърб на производителите. Най-качествената пшеница е в Черноморския басейн, където сме и ние, но това е парадоксът, че тя се оказва най-евтина и продължава да поевтинява заради натиска на цените от Русия и Украйна, допълва Бенчев. Фермерът заяви, че основно перо за посевите са семената, торовете и препаратите. За пшеницата се правили най-големи разходи по сеенето и отглеждането, а обикновено приходите едва покривали направените разходи. Сметките показвали, че разходите за декар са в порядъка на 130 лева - семена, препарати за растителна защита, труд от оране до прибиране на реколтата.

При изкупна цена от 25-26 стотинки трябва да изкараш поне 500 килограма от декар, за да покриеш разходите, а средния добив е четиристотин и няколко килограма от декар. Става така, че стопаните работят на загуба. Напълно възможно е, ако продължава тази ситуация с неизплащането на субсидиите, много от колегите да се откажат от този бизнес. Не е рентабилно - разходите са високи, а изкупните цени на продукцията - ниски, обясни Бенчев.