Чакат ни 4 поредни дни със страхотни празници

22 ноември 2016 09:18
90171
3

23 Ноември / Имен ден: Александър, Александра, Сашо, Сашка, Цанка, Цанко

24 Ноември / Имен ден: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка

25 Ноември / Имен ден: Климент, Климентина

26 Ноември / Имен ден: Стилиан, Стилиана, Стилиян, Стилияна, Стелян, Стела, Стилян, Щерян, Щеряна, Щилиан, Щилиана, Щилиян, Щилияна

На 23 ноември православната църква почита паметта на Св. Александър Невски. На този ден Александър и Александра имат за втори път в годината имен ден (първият е на 30 август).

Александър Невски е патрон на патриаршеската катедрала Александър Невски в София. Частица от неговите мощи се съхранява под купола на храм-паметника.

Св. Александър Невски е роден през 1220 г. в Русия и е бил княз на Новгородската област. Историята разказва, че княз Александър храбро защитавал града си от нашествието на шведския крал, молейки Бог да му помогне. Когато вражеските армии се сблъскали при река Нева, спечелила армията на Александър. От битката при река Нева идва и името му - Александър Невски.

В последствие Александър станал защитник на православната вяра в борбата на руския народ против татарите. Александър бил истински воин както на бойното поле, така и във вярата си в Бога. От там идва и значението на името Александър - защитник на мъжете, защитник на вярата, воин на вярата.

24 ноември: На този ден имен ден празнуват: Екатерина, Катя, Катина, Катерина, Кина

Православната църква почита Света великомъченица Екатерина на този ден - 24 ноември, съобщи Дарик.

Света великомъченица Екатерина е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан.

Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще се омъжи за онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Преданието разказва как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка, като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги. Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка". В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита като пазителка от тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.

25 Ноември - На този ден празнуват всички с името (имената) Климент, Климентина и Клементина

Климент е латинско име, което означава милостив.

Климент е спокоен и търпелив човек.

Мъжете с това име имат силна воля и са много упорити.

Климент се привлича от професии в сферата на медицината, но преди всичко, най-много му се отдава спортът.

Мъжете с това име лесно изпадат в паника и цял живот се разкъсват между чувството за дълг и скритите си желания.
Свети Стилиян Детепазител

На 26 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Стилиян (означава - стълб), Стилияна, Щилиян (Щилиян - разновидност на Стилиян), Щилияна, Щерян, Щеряна.

Православната църквата почита паметта на Св. Стилиян Пафлагонийски. Свети Стилиян е роден в Пафлагония Мала Азия. Живял е в края на IV и началото на V век. Стилиян раздал имуществото си, станал монах и се прочул като чудотворен лечител на децата, заради което получил прозвището „Детепазител“.

Светецът се приема за патрон на педиатрията и педагогиката. На иконите най-често се изобразява как с дясната си ръка извършва „благославящ“ жест, държи патерица, сочи с дете или с държи в лявата си ръка пеленаче. Почита се особено много като покровител на децата и особено на кърмачетата. Има една икона, намира се в черквата на с. Сатовча, Разложко, на която Св. Стилиян е прегърнал 14 пеленачета. Той ги пази от „детешката болест“, както наричали детския паралич, а и от други заболявания.

Народният култ към св. Стилиян е развит предимно в южните български земи, където наричат светеца и празника му „Щири“ (в Родопите), „Шилимен“ (в Пирин) или „Щилиян“ (в странджанския край) и още „Щилено“ или „Детешки празник“.

Светецът се изобразява още върху накити и амулети, особено такива, които са предназначени за деца. В деня на неговия празник майките месят и раздават за здравето на рожбите си питки, намазани отгоре с мед, а на някои места и варена царевица.

Жените палят свещи пред иконата на светеца и през целия ден не работят нищо, за да не боледуват децата им.