Оцетните имитации вън от големите вериги

  • 13 септември 2016 13:46

  • 2390
  • 2
Оцетните имитации вън от големите вериги
©

Настояваме за проверки, оцетът трябва да бъде отделен от оцетните синтетични имитации в търговските вериги, каза днес в интервю за в-к Труд Богомил Николов, директор на асоциация „Активни потребители“. Той коментира, че асоциацията ще сезира за нарушенията в етикирането на тези продукти и позиционирането в търговските вериги и компетентните органи.

Отговорни за регулацията на този пазар са Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Всички ощетени фирми, граждани или организации могат да сезират и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или Комисията за защита на потребителите (КЗП) за нелоялни търговски практики. Министерството на земеделието и храните също. То трябваше да издаде наредба според Закона за виното и спиртните напитки още през 2014 г., с която да определи начините за контрол на пазара и координацията между отговорните институции. За съжаление две години и половина по-късно такава издадена наредба все още няма. А липсата й до някаква степен затруднява и цялостния контрол на злоупотребите.

Проучване на 25 марки, продавани в основните големи търговски вериги в София и Пловдив, показа, че приоритет на търговските вериги продължават да бъдат обемите продажба и те не си дават сметка, че този тип подвеждане на потребителя е некоректно. Връзката между потребител и търговска верига не е маловажна, защото големите търговски вериги държат близо 50% от пазара и ако те започнат да правят стъпки, с които ясно да демонстрират, че защитават интереса на потребителите, могат само да спечелят. Например, да разделят на отделни щандове имитиращите продукти от натуралните. Потребителите ще са благодарни при един такъв акт, защото ще им е много по-лесно да се ориентират.

Необходимо е и да се прецизират по-добре законодателните изисквания спрямо етикетите на които по-осезаемо да пише кой какъв продукт предлага. Трябва да се ограничат и другите похвати, които масово се използват за заблуда от страна на производителите – изображения, надписи, или да се санкционират като нелоялни търговски практики. Основните групи заблуждаващи нарушения са три: в първата влиза използването на изображения на плодове, деца или туршии, с които се намеква, че продуктът е безопасен за здравето, произведен е от плодове или е подходящ за консервиране. Друга хватка е надписът, че продуктът е добър за консервиране, въпреки че имитиращите оцети не са подходящи за зимнината, и третата група заблуждаващи практики е използването на различни по големина и цвят шрифтове, чрез които се акцентира върху желана дума, а друга не се вижда. Срещаме и неправилно използване на наименованието Е260, което е основна съставка на синтетичния оцет, а към нея често се добавят различни думи в етикета. Експерти от Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното са категорични, че оцетните имитации не стават за консервиране. Липсата на живи бактерии в синтетичния продукт не стимулира съответната ферментация на зеленчуците, които се използват в приготвянето на консервите. Това не позволява да се получи качествена традиционна туршия, каквато българите са свикнали да правят от векове с натурален оцет.

Над 55% от потребителите избират за трапезата си или за приготвянето на зимнина петролен дериват под формата на имитиращ оцет, въпреки, че разликата в цената спрямо натуралния оцет е незначителна. Според проучването на „Активни потребители“ голяма част от тези хора се подвеждат по елементи, свързани с етикирането на продуктите или тяхното позициониране в магазина. Той посочва примери като различни снимки, графики, надписи и обстоятелството, че тези продукти не са отделени на различни рафтове, а стоят заедно един до друг в търговската мрежа. Когато потребителят трябва да избира между бутилки, които много си приличат, но се различават само по надписа “Оцет”, т.е. при единия липсва, а при другия го има, потребителят в повечето случаи гледа само табелката с цената. Купува си по-евтиния продукт, без да си дава ясно сметка, че всъщност избира имитация. При положение, че над щанда с големи букви в момента пише „ОЦЕТ“, а понякога и на ценовия етикет под имитацията има думата „Оцет“, то хората няма как да обърнат по-сериозно внимание към какво точно посягат. Защото имат доверие на магазините. Ако отгоре на щанда имаше обаче един голям червен надпис “Имитиращи продукти”, а до него има щанд, на който пише “Оцет” или “Традиционни продукти”, изборът на българите щеше да бъде различен, категоричен е експертът.

Последвайте канала на

Novini.bg
2390 2

Свързани новини

Коментари 2

Добави коментар

2016.09.14 | 08:42

2
Млечните продукти, направени или съдържащи сухо мляко минават ли за имитация? Скоро си купихме кисело мляко, което направо стърже от неразтворено сухо вещество. Сиренето пък става на бучици и във вода направо се разтваря.

2016.09.14 | 07:18

1
а имитациите на всички други храни? или пак е поредната акция да ни покажете колко много работа вършите, колко не сте излишни и как сте се загрижили за нашето здраве?

Добави коментар

Водещи новини